На 19.11.2020г. без обсъждане и напълно скрито от обществото бе прието изменение на Закона за потребителския кредит (ЗПК), с което народното събрание узаконява начисляването на неустойки по бързи кредити в размер на до два пъти предоставената главница!

Какво включва предложението за изменение на ЗПК?

Предложението за изменението бе направено между първо и второ гласуване на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) от председателя на „Земеделски съюз „Ал. Стамболийски“, бивш депутат от БСП и настоящ независим такъв – г-н Спас Панчев.  Предложението бе прието от КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ  с председател г-жа Менда Стоянова и предложено за гласуване в пленарна зала на 19.11.2020г.

Точният текст на новия чл.19, ал. 7 гласи : “Разходите по ал. 3, т. 1 по договор за кредит, отпуснат от финансова институция по чл. 3 от Закона за кредитните институции, не могат да бъдат по-големи от двукратния размер на главницата, като при изпълнение на това условие, те не се считат за прекомерни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите и накърняващи добрите нрави съгласно чл. 26 от Закона за задълженията и договорите.”

Разходите по ал.3, ал. 1 от ЗПК са тези, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит т.е. обезщетение за забава и други видове неустойки.

Завой на 180 градуса на държавната политика по отношение на кредитирането от небанкови финансови институции

Прието изменение преобръща на 180 градуса политиката на държавата по отношение на кредитирането от небанковите финансови институции. С направените през 2014г. промени на ЗПК бе сложен законов горен праг на ГПР по бързи кредити от 50% т.е. при изтеглена главница от 1 000лв., максималният размер на разходите за една година не може да превишава 500лв. ( най- грубо казано). Макар и разпоредбите на ЗПК на практика да се заобикаляха от дружествата, то желаещите да търсят правосъдие кредитополучатели имаха правно основание за това. Настоящите изменения узаконяват заобикалянето на закона и отново връщат стария ред – на реален ГПР от 200% до 300%.

Ако вземем предвид същия случай – на кредит с главница от 1 000лв., сега кредиторът може да претендира неустойка в размер на 2 000лв., като кредитополучателят трябва да върне общо 3 000лв. плюс договорената лихва от до 500лв. на година. Текстът на изменението не взема предвид срока на кредита т.е. тези 200% неустойка върху главницата могат да бъдат начислени и за кредит с падеж от само един месец! При това положение, реалният размер на ГПР може да достигне космически стойности.

Кои неустойки по бързи кредити са вече законни?

Неустойка за непредоствено обезпечение по бърз кредит

Изменението засяга най – често срещания вариант на заобикаляне на закона от дружествата за бързи кредити – начисляването на неустойка за непредоствено обезпечение. Текстовете на договорите на различните дружества варират, но в общи линии се свеждат до това – съгласно договора кредитополучателят следва да представи обезпечение, като при неизпълнение същият дължи неустойка посочена в договора. Обезпечението стандартно се извършва чрез поръчителство на две физически лица, всяко от които трябва да отговаря на редица изисквания. Лицата се задължени да сключат договор за поръчителство с дружеството за бърз кредит в определен срок след подписване на договора за бърз кредит.

Лихви за забава по бърз кредит

Изменението на ЗПК принципно се отнася и до лихвата за забва, която дружествата за бързи кредити начисляват. Както посочихме по- горе, разходите по ал.3, ал. 1 от ЗПК са тези, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, включително и обезщетение за забава. Едновременно с това обаче, в чл.33 от ЗПК е посочено, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума, която не може да надвишава законната лихва.

Тълкувайки двете разпоредби на ЗПК, може да се стигне до заключението, че за сега размерът на лихвата за забава по бързите кредити се запазва – не може да надвишава този законната лихва.

Законът обаче отваря широко врата пред дружествата за бързи кредити, които могат да начисляват всевъзможни неустойки за друг вид неизпълнение на договорните задължения, стига те да са в размер до два пъти на теглената главница.

Какво следва от тук нататък?

Дали изменението ще влезе в сила сега зависи от това дали Президентът Румен Радев няма да наложи вето. Ако не го направи – опция има и за сезиране на Конституционния съд. Това могат да направят президентът, ръководителите на съдебната система, четиридесет и осем депутата, а при нарушени права на гражданите – омбудсманът.

На изменението за сега е реагирал единствено Омбудсманът на Република България. В цитирани от медиите изказвания, г-жа Диана Ковачева посочва, че има намерение да сезира Конституционния съд за поправка в закона, която дава възможност неустойката по бърз кредит да може да достига двойния размер на главницата

Може да прочете поста във фейсбук на Омбудсманът тук.

Categories: НОВИНИ