Фирмите за бързи кредити използват различни незаконни практики, чрез които събират неправомерно суми от своите клиенти.
Най- често срещаните незаконосъобразни практики, които дружествата за бързи кредити прилагат са следните:
Начисляването на прекомерно високи лихви. Максималният размер на годишния процент на разходите (ГПР) по потребителски кредити (каквито с т.нар. „бързи кредити”) е 50%. ГПР включва в себе си както лихвите, така и всички други разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора .
Начисляване на прекомерно високи лихви и неустойки за забава.
При забава на потребителя, дружествата за бързи кредити имат право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Максималният размер на лихвата за забава е 10% на годишна база т.е. при просрочие от една година на 1 000лв., максималният допустим размер на дължимата лихва е 100лв.
Начисляване на неустойки при непредоставено обезпечение.
Стандартна незаконосъобразна практика, прилагана от дружествата за бързи кредити е изискването за предоставяне на обезпечение по кредита. Обикновено формата на обезпечението е поръчител или банкова гаранция. В случай, че обезпечение на бъде предоставено, дружествата за бързи кредити начисляват неустойка многократно надхвърляща допустимия ГПР. Понякога, начинът за начисляване на суми свързани с поръчителството, се оформя и под формата на възнаграждение за предоставено обезпечение.
Друга незаконосъобразна практика е начисляването на такси или разноски за посещения на място, телефонни разговори и други при забава за плащане на вноски.
Много дружества за бързи кредити прилагат т. нар. такаса за удължаване на срока за плащане на кредити, което също е недопустимо над максималния ГПР.
Важно е да се знае, че дори горепосочените суми да са посочени в договора за кредит или погасителния план към него, те остават незаконно събрани от клиентите
0 Comments